стафиди

Стафидата представлява гроздов плод, който е изсушен, след като е набран от растението. 

Стафидите имат вкус, наподобяващ прясното грозде, но са по-сладки. Произвеждат се в много региони по света. 

Стафидите могат да се ядат сурови или да се използват в готварството, печивата и в пивоварството. Във Великобритания, Ирландия, Австралия, и Канада думата стафида е запазена за изсушеното едро тъмно грозде, заедно със султана, което от своя страна представлява изсушено бяло грозде, и стафида (currant), което е изсушено малко грозде от тип Черен Коринт.

Стафидите са сладки заради високото съдържание на захари (около 30 g фруктоза и 28 g глюкоза в 100 g стафиди). 

Захарите могат да кристализират вътре в самия плод, след дълъг период, правейки сухите стафиди твърди, но това не засяга тяхната хранителна стойност. Тези захарни зрънца могат да бъдат разтворени чрез бланширане на плода в гореща вода или други течности.

Лечебните свойства на стафидите при белодробни заболявания, бронхит, пневмония и кашлица е позната от дълбока древност. За целта се приготвя отвара, която помага при заболявания на дихателната система, силна кашлица, възпалено гърло. 

За бронхит се препоръчва да се нарежат 100 гр. стафиди, залети с чаша вода и варени 10 минути на слаб огън. После сместа се прецежда и изстисква. От нея се пие по 1/3 чаена чаша четири пъти на ден. Ако кашлицата е силна и придружена с хрема, се прави отвара от стафиди с лук – 3 супени лъжици сок от него се добавя към чая, приготвен по предишната рецепта. Пие се три пъти на ден по половин чаша.