пуйка

Пуйката (Meleagris gallopavo) е домашна птица от семейство Фазанови (Phasianidae). Други наименования: мисирка, фитка, биба,пипа.

Произхожда от американската пуйка. Одомошена е в Мексико в края на 15 век. В Европа е пренесена в началото на 16 век. В България се разпространява по време на османското иго. Климатичните и стопански условия са много благоприятни за отглеждането ѝ, но е сравнително слабо застъпена, предимно в личните стопанства.

Пуйката е най-едрата домашна птица. На горната част на човката има кожен израстък, а на главата и шията специфични брадавици (корали). Има добре развита гръдна мускулатура. Главата и горната половина на шията не са оперени. Цветът на човката и краката хармонира с оперението.

Пуйката е скорозряла топлолюбива птица. Отглежда се предимно за месо. Угоява се бързо и натрупва качествени мазнини. Месото и е ценен диетичен продукт, който се отличава с добри вкусови качества. Живото тегло на пуйката е от 7 до 9 кг, а на пуяците от 12 до 24 кг. Пронася на 28-30 седмична възраст. Снася годишно 90 яйца с тегло 80-85 гр., при определена цикличност. Инкубационният период е 28 дни. Основната ѝ храна е растителна. Живее 5-6 години, но стопански се използва само до 2 годишна възраст.

Пуйката е много добра мътачка. Използва се за производство на пуйчета-бройлери, които на 4 месечна възраст достигат до 4-7 кг. Създадени са много породи, които се отличават по едрина, носливост, интензитет на растежа, качество на мускулатурата и др., В България е обособена породната група черна новозагорска пуйка. Внасят се породите Бронзова, Бяла, Холандска, Императорска и др, които добре се приспособяват към местните условия и имат висока продуктивност.

Пуешкото месо има отлични вкусови и диетични качества. Приготвянето на печена пуйка е традиция при посрещането на коледните празници в много страни по света.