сини сливи
Синята слива е прекрасен източник на витамин А, C, B, калий, магнезий, желязо и фибри. В прясно състояние можете да я включите към разтоварващи режими, поради ниското си калорийно съдържание (50 калории на 100 грама) и известното й действие стимулиращо перисталтиката на червата. Прекрасен плод за сладкиши, мармалади и сладка. Не се колебайте да добавите този невероятен източник на антиоксиданти към купата с мюсли.
От всички минерали, които съдържа синята слива, калият и магнезият са в най-голямо количество. Затова и консумацията на този плод укрепва мускулите, влияе добре на сърдечно-съдовата система, предотвратява задържането на вода в организма. Като добавим и наличието на витамини от B групата, дамите които включват този плод в своето меню се радват на по-малко оплаквания по време на менструалния цикъл (и бременност), добър тонус и видимо еластична кожа, здрава коса и нокти.
По време и след боледуване, витамин А в сините сливи, спомага имунната система да се справи с инфекции в организма. Помощник в борбата срещу атеросклерозата, инфаркт, инсулт и други болести свързани с холестерола, който този плод успешно извежда от тялото.
След сушене сините сливи запазват значителна част от полезните си качества. За съжаление голяма част от тези, които се продават в търговската мрежа са обработени с допълнителна химия. Но пък много лесно можете да си изсушите сами и в домашни условия. Освен, че помагат за намаляващите през зимата защитни функции на организма, сушени, те са и прекрасна добавка към някои ястия с телешко и свинско.
Изберете здрави плодове, измийте ги и подсушете добре. Не е нужно да премахвате костилката на сливата. Високото захарно съдържание на плода не позволява ферментация около нея. Изберете слънчево място, наредете ги върху хартия. В зависимост от големината на плода са нужни от седмица до две за изсушаването им.
Сините сливи са източник на оксалати, най-честия причинител на камъни и песъчинки в организма, за това не се препоръчват за хора с нарушен метаболизъм на минералите (проблеми с бъбреци, жлъчка и т.н.).
