патладжан
Патладжаните принадлежат към семейството на Кучешкото грозде, което включва домати, чушки и картофи, и растат по начин, аналогичен на доматите. Макар изброените по-горе зеленчуци да се различават изключително много по вкус и вид, човек със сигурност може да опише патладжана с очарователно горчив вкус и пореста текстура. В много рецепти той се използва като добавка, балансираща по-силно изразените заобикалящи го аромати.
Различните видове патладжани могат да имат цвят на лавандула, да са зелени, оранжеви или жълто-бели и да варират по размер и форма - от такива с големина на малък домат до такива, приличащи на големи тиквички.
Накратко за патладжана
Древните предшественици на патладжаните са растяли в Индия, но за първи път са култивирани в Китай още през 5 в.пр.Хр. Преди Средновековието те са въведени в Африка, а по-късно и в Италия - страната, с която дълго време са били асоциирани. Днес Турция, Италия, Египет, Китай и Япония са сред водещите държави, отглеждащи този зеленчук.
Макар и да има дълга и богата история, патладжанът не винаги е имал добра слава. В резултат на тръпчивия му вкус хората му придали и горчиви качества - патладжанът получил незаслужено славата на способен да причинява лудост, проказа и рак. До 18 в., когато се развили нови негови разновидности, този зеленчук останал на незавидно място в класацията. Днес обаче патладжанът заема почетно място в кухнята на много европейски държави, включващи Италия, Гърция, Турция и Франция.
Хранителен състав
Патладжаните са бедни на въглеводороди, но много богати на различни полезни минерални соли: калий, калций, магнезий, манган, желязо и пектинови вещества. Патладжаните съдържат още диетични фибри, фолиева киселина, мед, витамин С и витамин К, В6 и РР. Горчивият вкус на патладжаните се дължи на съдържащите се в тях етерични масла.
В 100 г патладжан има 1.4 г белтъчини; 0.2 г мазнини; 4.0 г въглехидрати; 92.8 мл вода; 25 калории; 1.1 г целулоза.
Видове патладжани
По-известните видове патладжан познати на човека са 5 на брой.
Американски патладжан - има издължена форма, оцветен е в тъмно лилав цвят;
Италиански патладжан - той е сравнително по-малък от другите видове патладжан, но за сметка на това има нежна сърцевина и кожа и значително по-добри вкусови качества;
Сицилиански патладжан - има неправилна форма, голям и кръгъл е, с изключително тънка кожа и лек сладникав вкус;
Ориенталски патладжан - тънък и издължен леко, той е с тънка кожа и със значително по-малко семена от останалите си събратя;
Бял патладжан - има дебела кожа и много по-твърда сърцевина.
Избор и съхранение
Избирайте патладжани, които са твърди и тежки за размера си. Кожата им трябва да е гладка и нежна, а цветът им ярък. И двата края на патладжана трябва да са зелени.
Макар да изглеждат твърди, патладжаните всъщност са доста нежни и трябва да се внимава със съхраняването им. Те са чувствителни и на студ, и на жега. Затова най-подходящата за тях температура за съхранение е около 10 градуса по Целзий.
Поставете патладжаните неизмити и ненарязани в найлонови торбички и ги съхранявайте в хладилника, където ще могат да запазят свежестта си за няколко дена.
Готвене
- Когато режете патладжана, използвайте нож от неръждаема стомана, тъй като употребата на такъв от въглеродна стомана ще доведе до почерняването на ножа.
- Първо измийте патладжана, а после отстранете краищата му.
- За да смекчите горчивия му вкус, осолете нарязания патладжан и го оставете да престои под лек наклон 30 минути. Този процес ще доведе до относителното му обезводняване, което пък ще го направи по-малко поглъщащ мазнина.
- Патладжаните могат да бъдат пържени, печени или приготвяни на пара. Ако приготвяте цял патладжан, първо го продупчете на няколко места с вилица, за да може да излиза парата през отворите. Ако го приготвяте на фурна, го печете на около 180 градуса между 15 и 25 минути в зависимост от големината на парчетата. При пържене е необходимо да се използва по-малко количество мазнина, защото патладжанът е с пореста структура, благодарение на която може да поеме значително количество мазнина, което го превръща в силно нездравословен продукт.
Патладжаните влизат в състава на много ястия. Те са един от най-често използваните зеленчуци в Средиземноморската кухня. Приготвят се в салати, основни ястия с месо и други зеленчуци. Вкусът се допълва много добре от чесън, зехтин, лимонов сок.
Полезни свойства
Патладжаните са богати на витамини, минерали и на важни фитонутриенти, които имат антиоксидантно действие.
- Патладжаните са храна за мозъка. Има много изследвания, фокусирали се върху фитонутриент-антицианин, наречен насунин, който се намира в патладжаните. Насунинът е потенциален антиоксидант, пречистващ свободни радикали и защитаващ клетъчните мембрани, допринасяйки по този начин за доброто функциониране на мозъка ни.
- Патладжаните са богати на фенолни антиоксидантни съединения. Патладжаните са богат източник на фенолни съединения, които действат като антиоксиданти. Хлорогенната киселина, намираща се в този вид зеленчуци има антивирусно действие и предпазва от появата на изменения (поява на рак).
- Патладжаните са добре дошли за здравето на сърдечносъдовата ни система и за предпазването ни от свободните радикали.
Благодарение на насунина и на някои други фитонутриенти, намиращи се в патладжаните, тези зеленчуци спомагат за редуциране високото ниво на холестерол в кръвта, в артерийните стени и техните аорти, подобрявайки по този начин кръвния приток.
Негативни качества
Патладжаните са сред малкото храни, съдържащи оксалати - природни субстанции, намиращи се в растенията, животните и хората. Когато оксалатите станат прекалено концентрирани в телесните течности, те кристализират и могат да доведат до здравословни проблеми. Поради тази причина някои хора, които имат проблеми с бъбреците или жлъчката, е добре да внимават с приема на патладжани.
Източник: wikipedia.org
