чесън

Характерното е, че има сложна луковица, от много скилидки, с ясно изразена специфична миризма, тъй като съдържа много летливи вещества. 

Расте навсякъде из страната, използва се директно или при приготвянето на ястия, туршии, маринати и други.

Чесънът (Allium sativum) или чеснов лук е многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Този вид не се среща в диво състояние и се смята, че е получен в резултат на културна селекция и вероятно произлиза от вида Allium longicuspis, който расте див в югоизточна Азия.

Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена глава. 

Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки, всяка от които от ботаническа гледна точка е луковица — подземна структура, образувана от удебелени листни основи. 

Всяка скилидка е образувана от една единствена листна основа за разлика от лука, чиято луковица се състои от многобройни листни слоеве. Надземните части на растението понякога се употребяват за храна, особено докато са млади и крехки.

Суровият чесън има силна люта миризма, която се омекотява значително при готвене. Суров или сготвен, чесънът се забелязва със силната си характерна миризма. Дъхът на хората, яли чесън, също получава характерна миризма. 

Някои култури приемат миризмата на чесън повече, отколкото други. Северноевропейските кухни, например, използват чесън много умерено и той се готви продължително време за намаляване на миризмата.

Една глава чесън обикновено е 4 до 8 см в диаметър, бяла до розова или зачервена и е съставена от много (8–25) отделни скилидки. 

Листната част се състои от централно стъбло, високо 25–100 см с плоски или ръбести (но не тръбообразни) листа дълги 30–60 см и широко 2–3 см. 

Цветовете растат в малко съцветие на върха на стъблото, често заедно с няколко луковички и заобиколени от хартиеобразен основен лист.

Всеки цвят е бял, розов или червеникав, със шест венчелистчета, дълги 3–5 мм. Цветовете по принцип са безплодни и рядко дават семена.

Природен антибиотик

Чесънът съдържа витамини А, В1, В2 и В6 и минерали като желязо, фосфор и калий.

Чрез изследвания ин витро е установена изключително силната антибактериална и антигъбична активност на чесъна. Учените препоръчват приемането на чесън или хранителна добавка с алицин редовно, и особено по време на грипния сезон за предотвратяване на грипа и настинката.

Чесънът намалява кръвното налягане - според научните изследвания, чесънът действа хипотензивно. Учени от университета в Мисисипи разкриха, че той намалява систоличното кръвно налягане с поне 9 mmHg, а диастоличното – с най-малко 5mmHg. 

Ефектът е най-голям при хора с високо кръвно налягане, придружено от висок холестерол. При хора с нормално кръвно, не е наблюдаван хипотензивен ефект.

Чесънът намалява холестерола - научните изследвания показват, че чесъна намалява и лошия (LDL) холестерол, както и триглицеридите. 

Освен това чесънът предотвратява пероксидацията на липиди, като по този начин пречи на лошия холестерол да се окисли във вредни субстанции. 

Чесънът намалява и нивата на хомоцистеин – един от главните виновници за остеопорозата, сърдечно-съдовите заболявания, Алцхаймер и други.

Чесънът, чрез активните си вещества алицин и ахоен, намалява образуването на тромби и риска от формиране на атеросклеротична плака.

Модерни епидемиологични проучвания установяват, че по-високия прием на чесън и лук корелира положително с намаляване риска от няколко вида рак. 

Този ефект включва потискане на туморната мутагенеза, модулация на ензимната активност и намаляване на пролиферацията на раковите клетки.

Рискове

Чесънът има противосъсирващи свойства, така че хората, страдащи от проблеми с кръвотечението или приемащи противосъсирващи медикаменти (индометацин, аспирин) трябва да се консултират с лекар, преди редовната употреба на чесън. 

Трябва да се избягва консумация на чесън и преди операция или раждане.