дижонска горчица

Дижонската горчица е най-известния вид френска горчица в целия свят. Във френския град Дижон, който се е прославил благодарение на производството на невероятната горчица, през 1634 година е утвърден Устав на производителя на горчица.

За приготвянето й е необходим прах от изчистени семена на черна горчица. Той се смесва не с вода или с оцет, а с вержус – кисел сок от неузряло грозде или с бяло вино.

Славата на дижонската горчица от векове е преминала границите на Франция. Кралете на Франция винаги са я изисквали на трапезата си. Например Луи единадесети винаги носел със себе си бурканче с горчица.

Така можел да подправи с любимата си горчица всяко ядене, когато отивал на празничен обяд или вечеря. Когато Бургундският херцог заминавал за война, той взимал голям запас от дижонска горчица.

Горчицата е била известна в древен Китай преди три хиляди години, а древните гърци и римляни са я използвали като лекарство. Аристотел съветвал преди консумация храната да се намазва с горчица.

Плиний съветвал с горчица да се мажат местата на ухапване от змии и скорпиони. До деветнадесети век горчицата се купувала прясна, докато не се появили консервиращите средства.

Във френската кухня дижонската горчица се използва за приготвянето на различни сосове, дресинги за салати, а освен това тя се сервира с печено месо.

Във френската кухня съществува терминът дижонез, който се използва за наименованието на ястия, които съдържат дижонска горчица или се сервират със сос от дижонска горчица.

Тази горчица е доста силна и е леко кисела на вкус. Рецептата й се пази със закон. За приготвянето й се използват освен горчица и сок от грозде или вино също така сол, оцет, лимонена киселина и различни корени.

Тя е класическа подправка към печено месо и месо на скара. Тя е идеална за сосове, особено ако искате да освежите с друг вкус майонезата за салатата.