лимон
Лимонът е вечнозелено субтропично растение със сочни жълти плодове, кисели и ароматни.
Тънкокорите лимони, с нежна и тънка до 5 мм кора, се консумират с нея. Плодовете съдържат до 5 % захари, до 5 % киселини, 90 мг. % витамин С, малко витамини В1 и РР, както и провитамин А.
Освен пресни лимоните влизат в състава на конфитюри, желета, бонбони, цукати и пр. Използват се за етерични масла.
Лимонът е хибридно цитрусово дърво от семейство Седефчеви. Среща се в диворастящо състояние в Индия и Индокитай.
Лимонът е средно голямо дърво, достигащо на височина между 3 и 8 m с разклонена корона. По клонките на дървото се разполагат остри бодли.
Лимонът принадлежи към цитрусовите овощни растения, към които спадат още портокалът, мандарината и др. Тези растения образуват пъпки, цветове и плодове през цялата година, а листата им са вечнозелени.
На едно лимоново дърво може да се видят едновременно цветове, зелени и зрели плодове. На възраст лимоновите дървета могат да достигнат до 45 години.
Лимоновите плодове са овални или яйцевидни с дължина между 6 и 9 см. Цветът на зрелия плод е жълт със сравнително дебела кора.
Вътрешната част на плода е разделена на вретенообразни торбички, пълни с ароматен сок. Част от плодовете са безсемчести, но повечето имат по няколко семки, които са овални и достигат дължина до 1 см.
Поради почти постоянния си растеж, лимоновите дървета са чувствителни на студ и трудно се възстановяват след измръзване.
При температури под -4º C листата на дървото опадват, а при температури под -7º C възникват сериозни увреждания на дървесината. Лимоновите дървета понасят сухи и влажни атмосферни условия.
В България е интродуциран, предимно като декоративно растение.
Плодовете се използват за кулинарни цели по целия свят – под формата на сок, като нектар или лимонова кора.
Сокът на лимона съдържа между 5 и 6 % лимонена киселина, придаваща силен кисел вкус. Лимоновият сок притежава и специфичен аромат, ценен при приготовлението на напитки или като подправка на редица ястия.
Произход
Точният произход на лимоновите дървета не е уточнен, но се счита, че за първи път се появават в Индия, северен Мианмари Китай. Лимоните навлизат в Европа през 1 век от н.е. в Италия и по-скоро Римската империя, но в началото не са били култивирани и широко използвани.
Около 700-ната година лимоните се интродуцират и в Персия, Ирак и Египет. Първото споменаване на лимони в литературата е в арабски източници.
Първоначалното култивиране на лимони в Европа започва в Генуа през средата на 15 век. По-късно лимонът достигаАмерика след пътуванията на Христофор Колумб. Испанската колонизация на Новия свят помага за разпространението на лимоните в Централна и Южна Америка.
Ползи от лимона
Витаминозна бомба – лимоните отдавна са признати като лечебен плод. Благодарение на голямото съдържание на витамин С, те са чудесен начин да се справим с наистинките, а също така и да ги предотвратим.
Натуралния витами С в лимоните е много по-ефективен от синтетичния.
Понижават температура и облекчава симптомите на ангина и възпалено гърло.
Лимоните прочистват дихателните пътища и помагат при кашлица.
Лимоните се борят и с бактериите, които предизвикват холера, малария, дифтеритет.
Прочистват тялото от токсини и вредни бактерии. Лимоните са ефективен диуретик. Макар че са кисели, лимоните помагат за процесите на храносмилането. Лимонов сок, смесен с топла вода, помага при киселини.
Заздравяват кръвоносните съдове и предпазват от вътрешни кръвоизливи.
Помага за изгоряла от слънцето кожа, а ако се нанесе предварително лимонов сок, ще се предпазим от изгаряне.
В козметичната индустрия лимонът помага при лечението на акне.
Той се среща и в много маски за коса – придава блясък и мекота на косъма.