брашно

Брашното е прахообразен хранителен продукт, получен от смилането на зърна от житни, бобови и други култури. 

Брашно може да се прави от различни сортове зърнени култури като пшеница, ръж, овес, кестени, просо, царевица, ориз, нахут и др. 

Брашно се прави и от незърнени култури - соя, картофи, елда, тапиока и други. 

В зависимост от вида на зърното, от което е получено, брашното се дели на видове — пшеничено, ръжено, царевично, соево и др., а по качество — на типове. Типът се означава според пепелното съдържание. 

Например брашно с пепелно съдържание 0,5 % се означава като тип 500, с 1,850 % — тип 1850, и т. н. Колкото типовото число на даден вид е по-ниско, толкова качеството му е по-високо и цветът по-бял.

Основният вид брашно е пшениченото. В сравнение с останалите видове то е най-ценното и най-употребяваното; има изключително значение като суровина за производство на хляб, хлебни, макаронени и сладкарски изделия, използва се широко в общественото хранене при приготвяне на супи, ястия, сосове, десерти. 

У нас се произвеждат различни типове пшеничено брашно - 450, 500, 520, 700, 800, 1150 и тип 1850, наричано пълнозърнесто. 

Типовете 450 и 500 са бели, висококачествени брашна с най-добри технологични и кулинарни свойства. 

С най-широка употреба се отличава типът 500. 

Ръженото, особено царевичното и оризовото брашно са с по-малка значимост; имат ниски технологични и кулинарни свойства и намират ограничено приложение. 

Царевичното брашно тип 800 се употребява в обществената и домашната кухня за качамак и като добавка към някои тестени десерти. 

С голяма хранителна стойност е соевото брашно, но то все още малко се използва у нас. 

Поради влошаването на качеството на пшеницата като суровина за производство на брашно за храна на хора, в брашната се влагат много и различни видове коректори. 

Те подобряват качеството на крайния продукт - брашното.

Ползван източник: wikipedia.org