бяло вино
Вино е всяка напитка, получена чрез спиртна ферментация от плодови сокове. В тесния смисъл на думата това е напитка, получена от спиртна ферментация на гроздова мъст. Белите вина се сервират с температура 8–10° и с по-леки храни – ордьовър, риба с масло, риба с майонеза, варени и печени птици, гъби, печено на скара агнешко.
Получаване на белите вина
Бялото вино със зеленикаво жълт, светложълт, златист или кехлибарено жълт цвят, се произвежда от грозде със зеленикава и жълтеникава кожица, включително и от грозде с червена до синя кожица, но във всеки случай само от грозде, което има светло месо и безцветен сок.
Производството на бяло вино започва с отделянето на зърната от чепките (ронкане) за да се избегне присъствието на грубите танини съдържащи се в чепките. В зависимост от стила вино, който се цели да се получи, се използват два метода.
При единия се предотвратява контакта на гроздето с кислород от въздуха (окисление), добавя се серен двуокис за подтискане активността на дрождите, и ферментацията протича при ниски температури. В резултат се получават ароматни, свежи и плодови вина. При втория метод гроздето се излага на въздействието на кислорода.
Пресоването на гроздето се извършва с пневматични преси. От пресата се получават две фракции - самоток и пресова. Важно за белите вина е от получената мъст своевременно да се отделят всички останали твърди частици от гроздето - ципите, семките и месестата част.
Чрез отстраняването им се избягва преминаването на нежелани дъбилни вещества в гроздовата мъст. Отстраняването на тези частици се нарича “откаляване” и става посредством специални центрофуги или посредством охлаждане.
Така пречистената мъст е готова за процеса на ферментация. Мъстта се подлага на избистряне, което се провежда при ниски температури - за да не се позволи на дрождите да започнат ферментация - и с добавяне на серен двуокис.
Следва алкохолната ферментация, като за целта се добавят култивирани дрожди. Ферментацията може да се извърши в резервоари от неръждаема стомана или в дъбови бъчви. Бялата мъст ферментира в продължение на няколко седмици в плътно затворени съдове за да се избегне вредното за бялото вино окисление.
Някои от белите вина могат да преминат през т.нар. малолактична ферментация, при която с помощта на млечнокисели бактерии острата ябълчна киселина се превръща в по-меката млечна киселина.
След това вината отлежават за известно време върху дрождената утайка или се прехвърлят, понякога многократно, в чисти бъчви.
След изтичане срока на отлежаване виното преминава през различни процеси на стабилизиране, избистряне, филтриране и бутилиране. След бутилирането, някои от вината преминават определен период на стареене в бутилките и едва след това напускат избата и се предлагат на пазара.
Ползи от бялото вино
Немски учени твърдят, че бялото вино е незаменимо средство в борбата с излишното тегло. Бил проведен експеримент върху 40 доброволци. На половината давали гроздов сок, на другата половина 200 мл бяло вино дневно.
Пиячите на сока свалили средно по 1,5-2 кг от теглото си, винарите - 4-5 кг. Специалистите приписват този ефект на бялото вино, защото всички останали условия в експеримента били еднакви. Те обаче добавят, че чудотворният ефект не може да се постигне само с виното, а трябва да се съчетава с някаква умерена диета.
Ако си хапнеш здравата преди лягане, не помага никаква винотерапия. Освен това, виното трябва да се приема в умерени количества. Напоследък науката открива все повече полезни качества на виното.
Няма нищо ново, твърдят го още древните гърци, но днес се подкрепя с факти. Благородната напитка е полезна за профилактика срещу сърдечно-съдовите болести, забавя развитието на болестта на Алцхаймер, решава множество психически проблеми.
В целебното действие на качественото вино не се съмнява никой. Въпросът е в количеството. Едни съветват по 100 мл дневно, други удвояват дозата, а французите вдигнаха летвата до 500 мл. Странното е, че специалистите по чернодробни заболявания не реагират на тези препоръки.
Ползван източник: wikipedia.org
