тиква

Тиквата спада към род едногодишни и многогодишни растения с влачещи се или катерливи стъбла. 

Като култури се отглеждат обикновена твърдокрила тиква (Cucurbita pepo), едроплодна тиква (Cucurbita maxima) и мускатна тиква (Cucurbita moschata). 

Средното съдържание е 16 % сухо вещество с 10 % захари, 1 % целулоза и 1 % азотни вещества.

Минералните вещества са калий, натрий, магнезий, фосфор, желязо, мед, каротин, около 5 мг. витамин С. 

Употребява се в преработено състояние.

Стъблото на тиквата е влачещо се и достига на дължина до 4—5 метра. То е цилиндрично или ръбесто, цялото покрито с остри и твърди бели космици. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури.

Понякога те са разположени толкова наблизо едно до друго, че земята не се вижда от тях. Често те закриват цветовете така, че пречат на пчелите да ги открият, за да смучат сладък нектар от тях и да ги опрашват.

Жълтите и оранжевите цветове на тиквата са едри. Мъжките цветове са разположени на дълги и тънки дръжки, а женските — на сравнително дебели и къси. 

Тиквата е еднодомно растение, тоест на едно и също растение се намират и женски, и мъжки цветове. 

Наскоро, след като прашецът от мъжките цветове попадне върху женските, започва образуването на малка тиквичка, която бързо нараства. Листата се отдръпват, за да направят място на едрите плодове, които могат да достигнат на тегло до 40—50 кг. 

Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.

Зелените тиквички са сравнително по-дребни, имат цилиндрична форма и нежна месеста част. Те най-често се използват за готвене, като напоследък навлизат и като съставка на салати в суров вид.

Тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част — нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева. 

Най-голямата тиква в света е отгледана през 1990 г. в САЩ от Хауърд Дил и тежи 782,4 кг. Съществуват няколко сорта, които имат потенциал да надхвърлят 100 кг.

Днес отглеждането на гигантски тикви се счита за спорт и има сертифицирани кантари, където плодът се премерва и записва.

Здравословни ползи от тиквата

Тиквите съдържат много плодова захар (в кечествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е витамин С ( 10%).

Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания. 

Тик­ва­та съ­дър­жа  един мно­го ряд­ко сре­щан ви­та­мин -  ви­та­мин Т, кой­то по­ма­га за ус­во­я­ва­не­то на теж­ка хра­на и не поз­во­ля­ва зат­лъс­тя­ва­не.

В тиквените семки се съдържат важни за организма незаменими аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др.

В 100 г тиквени семки се съдържа 46.1% от дневната нужда на организма от магнезий.

При без­съ­ние се пре­по­ръч­ва да се пие тик­вен сок ве­чер или пък от­ва­ра от тик­ва с мед.

Тиквата укрепва имунната система през зимните месеци.

Предлагаме ви вкусна рецепта за Печена тиква с мед и орехи

Небходими продукти:

1 кг. тиква нарязана на парчета (може да е с кората)

8 с.л. мед

1 с.л. канела

100 г орехи смлени

Начин на приготвяне:

Измиваме и подреждаме парчетата тиква в тавичка. Заливаме ги с вода, колкото да се покрие дъното на тавата.

Поливаме парчетата тиква с меда, поръсваме с канелата и смлените орехи.

Печем на 200 градуса до пълното омекване на тиквата, около 40 минути. 

Съвет: Ако обичаме повече орехи, може да поръсим тиквата допълнително, след като сме я изпекли.