ориз

Оризът (Oryza sativa) е вид едносемеделно растение от семейство Житни (Poaceae).

Той е важна земеделска култура, чиито семена са основна храна за големи части от населението на света, най-вече в Азия.

Оризът обикновено се отглежда като едногодишно растение, макар че в тропическите области той може да живее и да дава реколта в продължение на 30 години. 

В зависимост от сорта и плодородието на почвата оризовото растение може да достигне височина 1-1,8 m. Листата му имат дължина 50-100 cm и ширина 2-2,5 cm. 

Опрашваните от вятъра дребни цветове образуват разклонени съцветия с дължина 30-50 cm. Използваните за храна семена представляват удължени зърна с дължина 5-12 mm и дебелина 2-3 mm.

Обвивките на ориза са неусвоими от човека, затова зърната се подлагат на обработка, полиране и чак тогава се предлагат на пазара. 

Сортовете ориз са неизброими, от остри до напълно кръгли, но качествата са три: ризон – с примеси до 3 %, първо – до 11 %, и второ – до 22 %. 

Има многообразна кулинарна употреба – в самостоятелни ястия, в комбинация с други продукти, в сладкиши, като гарнитура.

Оризът се готви чрез варене или на пара, като в процеса на готвене абсорбира значително количество вода. Може да се готви в точното количество вода, което абсорбира, или в по-голямо количество, което се отцежда преди сервиране.

В Азия и Латинска Америка са популярни електрическите оризовари, които улесняват процеса на приготвяне.

Понякога преди варенето оризът се запържва за кратко, като по този начин става по-малко лепкав. Друга обработка на ориза преди готвене е накисването във вода, което намалява времето за готвене и по този начин също намалява лепкавостта на сготвения ориз. 

При някои сортове накисването подобрява текстурата на сготвения ориз, като увеличава размера на зърната.

Хранителна стойност

Зърното от ориз се отличава с високата си хранителност — съдържа 75–85 % въглехидрати и 5–10 % протеини. Тези два компонента са с много висока усвояемост за организма на човека — около 96 %, поради което храненето с ориз е много ефективно. 

Оризът е добър източник на протеини и основна храна в много части на света, но съдържаните в него протеини не са пълноценни — той не съдържа достатъчни количества незаменими аминокиселини и трябва да се съчетава с други източници на протеини, като ядки, бобови, риба или месо.

Кафявият ориз е богат на минерали и фибри, с нисък гликемичен индекс. В състава му влиза магнезий, фосфор, калий, калций. Съдържа около 2,5% протеини.

Освен това, кафявият ориз е по-нискокалоричен и с по-малко въглехидрати от белия ориз.

Според диетолози и специалисти по хранене, кафявият ориз е по-здравословен, тъй като съдържа значително количество фибри и полезни вещества, предпазващи сърцето от вредните протеини и намаляващи нивото на холестерола в кръвта.

Черният ориз е богат на антиоксиданти вещества, които имат доказано протективно действие срещу сърдечносъдови, онкологични и други болести.

Този вид ориз е известен в Древен Китай като "забранения ориз" - консумацията му е била възможна само за благородниците.

Червеният ориз, освен за хранене, се използва в китайската медицина и за лечение на различни здравословни проблеми.

Консумацията му подобрява кръвообращението и храносмилането. Добро средство е в борбата с лошия холестерол.

Протеините, намиращи се в червения ориз, се абсорбират много по-добре от организма, за разлика от кафявия.