хляб

Хлябът е тестено изделие, приготвено минимум от две съставки - брашно и вода, приготвено посредством изпичане или обработка с пара. 

Брашното, което се използва за приготвянето на хляб, се добива от различни зърнено-житни култури (обикновено пшеничено, ечемичено, овесено, царевично или ръжено). Хлябът може да се приготвя в различни форми и с добавка на различни съставки, пълнеж и добавки. 

Това създава допълнително разнообразие на видовете и използваните имена в различните части на света (над 500 вида хляб). Въпреки това разнообразие, хлябът се произвежда предимно от втасало с хлебна мая (дрожди) или квас тесто с добавена сол. Рецептата е: на 1kg брашно - около 600g вода, 1 ч.л. сол, мая и следва приготвяне на тесто, които втасва при температура 35-38оС в продължение на 35-45min, след което се пече при температура от 190 до 245оС, в зависимост от вида на хляба. 

Хлябът може да е от бял до черен, обикновен или формован и да съдържа добавки като сушени, домати, зеленчуци и плодове, маслини, зърна от слънчоглед, тиква, пшеница, сусам, лен и други, както и масло, мляко, яйца и т.н. Специализираните места, където се продава хляб, се наричат хлебарници, а където се прави хляба - хлеболекарни. Пълнозърнестият хляб съдържа много витамини и минерали. Той може да се похвали с няколко доста мощни ползи за здравето – помага за намаляване на риска от холестерол и висока кръвна захар.

Ако искате да намалите приема на въглехидрати и мазнини, изберете овесения хляб, вместо стандартния бял хляб. Той е чудесен източник на добри въглехидрати, които ще ви накарат да се чувствате по-сити за по-дълъг период от време.

В средновековна Европа хлябът предимно е ръжен и става основна храна, дори се използва като чиния. Едва в 15 век започват да се изработват дървени чинии и хлебните чинии остават в миналото. Нарязаният хляб се появява през 1928 година, когато Ото Фредерик Роведер изработва машина, която не само реже хляба, но и веднага го опакова, за да не се разваля или изсъхва. Друга революционна придобивка е механизирането на ферментацията през 1961 година, което допринася за много по-краткото време за приготвяне на закваската