Стандартно лечение на алергиите

Медикаментозно лечение

Съществуват различни лекарства за лечение на алергиите.
Някои от тях може да се използват при всички форми на алергия, докато други - само при някои нейни форми.

Антихистамини:

Антихистамините блокират ефектите на хистамина, който е основната субстанция, образувана от организма при алергична реакция. Прилагането на антихистамини е най-честото лечение на алергиите. Лечението на алергичните болести с антихистаминови препарати е въведено през 1942г. от френският лекар Bernard Halpern. Това събитие слага началото на един нов, бурно развиващ се клон на фармацевтичната индустрия. Днес тези противоалергични средства съществуват под формата на таблетки, капки, инхалаторни шпрейове или кремове. Те се прилагат главно при сезонни и целогодишни алергични ринити и кожни алергии. Към групата на антихистаминовите препарати спадат такива лекарства като Клемастин, Тавежил, Фенистил, Перитол, Кларитин, Антиалерзин, Алергозан, Бенадрил, Зиртек и др. 

Приемането на антихистамини намалява кихането, сърбежа, отделянето на секрет от носа и сълзенето на очите при хората с алергичен ринит. Тези лекарствени продукти, помагат и на хората с Хронична идиопатична уртикария, характеризираща се с появата на сърбеж и зачервяване на кожата, без видима причина. 

Днес на пазара се предлагат два класа антихистамини. По-старите продукти, известни като първа генерация водят до значителна сънливост през деня, което е съществен проблем. Освен това те трябва да се приемат няколко пъти дневно. При тях се наблюдава и тахифилаксия (отслабване на ефекта с течение на времето). 

При по-новите продукти, известни като втора генерация антихистамини, нежеланите странични ефекти на медикаментите от първа генерация вече ги няма. Приемат се веднъж дневно и съчетават антихистаминови свойства и клинична ефективност с безопасност по отношение на сърдечно-съдовата и централната нервна система и допълнителни противовъзпалителни свойства. При тях не се наблюдава тахифилаксия. Те са много удобни за приложение в условията на съвременния начин на живот като по никакъв начин не засягат ежедневната активност и водят до значително подобрение на качеството на живот и работоспособността на пациентите. Международните ръководства препоръчват лечението на алергичните заболявания да започва именно с лекарствен продукт от групата на антихистамините. 

При лечението с тях обаче не бива да се забравя, че те могат да засилят действието на сънотворните и успокояващите лекарства, както и на алкохола и трябва да се приемат с особено внимание от хора, които шофират или от тези, чиито професии изискват непрекъснато повишено внимание. При провеждане на лечение с такива лекарства трябва да се внимава също и с употребата на спиртни напитки.

Продължителното им прилагане при деца под 12 год. подлежи на внимателна преценка.

Протектори на мастоцитите:

Някои от тези препарати също упражняват антихистаминово действие. Основното при тях обаче е, че те стабилизират мембраните на клетките, които са богати на хистамин - мастоцитите. По този начин се блокира отделянето от тези клетки на веществата, посредством които се осъществява алергичния отговор. Към протекторите на мастоцитите спадат лекарства като Бикромат, Кромолин, Кузикром, Интал, Кетотифен, Задитен и др.Протекторите на мастоцитите най-често се използват за профилактика на алергиите. Благодарение на тези медикаменти могат да бъдат намалени честотата и тежестта на алергичните прояви. Пак благодарение на протекторите на мастоцитите може да отпадне и необходимостта от приложение на по сериозни и с повече странични действия противоалергични медикаменти, каквито са например глюкокортикоидите. Протекторите на мастоцитите, обаче, също имат странични действия като намаляване на вниманието, сънливост, световъртеж и др. и почти всички от тях са противопоказани при бременност.

Кортикостероиди:

Кортикостероидите обикновено се използват при тежки случаи. Те са мощни и бързодействащи лекарства, потискащи възпалението чрез намеса в имунните реакции на организма и бързо намаляват симптомите на алергията. Могат да бъдат приложени под формата на таблетки, инжекции, инхалаторни шпрейове или кремове. Използват се най-често при тежките фроми на астма. Към тях спадат препарати като Бекотид, Беклофорт форте, Фликсотид, Фликсоназе и др. За съжаление тяхната продължителна употреба води до множество нежелани странични ефекти (промени в апетита, поява на стрии, нарушаване на съня и настроението, акне, намаляване на костната плътност, намаляване на устойчивостта към инфекции, катаракта, повишено вътреочно налягане - глаукома, високо кръвно налягане, проблеми със стомаха и т.н.). Страничните ефекти на глюкокортикостероидните шпрейове включват също и сухота в гърлото и носа, дрезгав глас, развитие на гъбични инфекции в устната кухина и др. До голяма степен тези специфични явления биха могли да бъдат избегнати ако след приключване на впръскванията, които обикновено се правят сутрин и вечер, устата всеки път добре се изплаква с вода и сода за хляб. По този начин се създава алкална среда в устната кухина, която е неблагоприятна за развитието на гъбички. Лечението с глюкокортикостероидни медикаменти, дори и под формата на шпрей, е противопоказано при наличие на туберкулоза, вирусна или гъбична инфекция на дихателните пътища или белия дроб. Особено внимателно трябва да бъде тяхното приложение при бременни и кърмещи жени.

Бронходилататори:

Бронходилататорите разширяват стените на бронхите с цел улесняване дишането. Те могат да се приемат под формата на таблетки или инжекции, както и да се прилагат локално под формата на инхалации или впръскване със шпрей. Те са важен елемент от лечението на бронхиалната астма. Включват няколко подгрупи медикаменти:

* Селективни бета 2-адреномиметици. Те стимулират специфични рецептори на симпатикусовата нервна система, намиращи се в дихателните пътища, което води до разширяване на последните с последващо подобряване на дишането. В лечението на бронхиалната астма лекарствата, принадлежащи към тази група се използват предимно под формата на шпрейове за инхалация по време на остър астматичен пристъп. В тези случаи те имат много бърз бронхоразширяващ ефект. За целта, обаче, болният трябва да бъде обучен да ги използва правилно. Важно е да се изтъкне, че не е желателно да се правят повече от две вдишвания на шест часа. Ако липсва желаният ефект от приложението на селективни бета 2-адреномиметици, то вместо да се прибягва към по-честото им използване трябва да се направи консултация с лекар. В тези случаи специалистът обикновено прибавя други антиастматични лекарства. Към групата на селективните бета 2-адреномиметици спадат: Кленбутерол, Беротек, Салбутамол, Вентолин, Серевент, Триквинол и др. Някои от тях се синтезират и под формата на таблетки и ампули, а за децата те се произвеждат във вид на сиропи. Страничните ефекти на повечето от тези медикаменти се изразяват в поява на леко безпокойство, на леко треперене и на сърцебиене, на главоболие и др. Особено внимателни по отношение на тяхното използване трябва да бъдат хората, при които освен бронхиална астма са налице и повишена функция на щитовидната жлеза, заболявания на сърдечно-съдовата система, захарен диабет, високо кръвно налягане и др. Същото важи и за бременните жени. Без консултация с лекар те не бива да приемат никакви медикаменти. 
* Фосфодиестеразни инхибитори-метилксантини. Те действат директно върху гладката мускулатура на дихателните пътища, предизвиквайки нейното отпускане и водейки по този начин до разширяване на бронхите. Метилксантините се произвеждат под формата на таблетки и ампули. Главни техни представители са Еуфилин и Новфилин. Разработени са и форми с удължено действие, позволяващи по-рядкото им приемане, каквито са Теоплюс и Теотард, например. Страничните действия на тази група лекарства се изразяват в: гадене, повръщане, нервност, безсъние, главоболие, световъртеж, сърцебиене, колапс и др. Противопоказания за тяхното използване са: прекаран сърдечен инфаркт, нарушения на сърдечния ритъм, тежка сърдечна недостатъчност и др.
* М-холинолитици. Най-общо, те блокират действието върху дихателните пътища на вагусовата нервна система. Тя повишава тонуса на гладката мускулатура на бронхите и при хора със съответно предразположение предизвиква спазъм. Най-известният представител на тази група лекарства е Атровент, произвеждащ се под формата на шпрей. Страничните му действия се изразяват в сухота на лигавиците, разширяване на зениците с чувство за дразнене от светлината, преходни проблеми със зрението и др.

Алфа-адренергични агонисти:

Те спомагат за бързо отпушване на носа, но много от тях са с относително висока токсичност и към тях могат да се развият явления на привикване.Към групата на алфа-адренергичните агонисти спадат Нафазолин, Олинт, Ксилометазолин, Отривин, Африн, Тизин и др. Прилагани по-дълго или в по-големи дози някои от тях могат да предизвикат парене, сухота или увреждане на носната лигавица, световъртеж, главоболие, сърцебиене, безсъние и др.И към тези медикаменти трябва да се прибягва след консултация с лекар, поради което няма да се спираме подробно на тях.

СПЕЦИФИЧНА ХИПОСЕНСИБИЛИЗАЦИЯ

Това е метод, с помоща на който се понижава чувствителността на организма към алергизиращото вещество. За целта, по специална схема, разработена от алерголог, на болният се дава минимално количество от това вещество (най-често то се инжектира подкожно, но могат да се използват и шпрейове), за да може организмът постепенно да свикне с него и да бъде отстранена тази свръхчувствителност, с която той реагира. Обикновено се правят около 40 инжекции ( по 2-3 седмично ). В специализираните отделения може да се премине и ускорен курс на хипосенсибилизация, когато инжекциите се правят по-често, но в тези случаи е налице повишен риск от усложнения. Този вид лечение е препоръчителен в случаите, когато е невъзможно да се отстрани контактът на болния със съответния алерген. Специфичната хипосенсибилизация трябва да се провежда само в специализираните алергологични кабинети под наблюдението на лекар. Нейният ефект е най-добър при свръхчувствителност към цветен прашец и плесени и е по-малко задоволителен що се касае до алергиите към домашен прах, пух и перушина. Лечението може да се провежда с един единствен алерген или със смес, съдържаща не повече от 3-4 алергена, намиращи се в ботаническо родство помежду си. При сенна хрема и бронхиална астма, дължаща се на алергия към цветния прашец, провеждането на хипосенсибилизация се прави в периодите на отсъствие на цветен прашец във въздуха – през есента и зимата. По време на цъфтежа не се провежда инжектиране на съответния растителен алерген или група алергени. Инжектирането на алергизиращи вещества, получени от домашен прах, може да се провежда целогодишно. Важно е да се отбележи, че хипосенсибилизацията се провежда само в периоди на ремисия, т.е. когато липсват каквито и да било алергични оплаквания. Тя трябва незабавно да се прекрати при обостряне на бронхиалната астма, при поява на уртикария или на други симптоми, дължащи се на свръхчувствителност, а също и при повишаване на температурата на тялото или при обостряне на съпътстващи заболявания. Противопоказания за провеждането на специфична хипосенсибилизация са автоимунните заболявания, захарният диабет, тежките чернодробни и бъбречни увреждания, недостатъчност на кръвообръщението, язвена болест, туберкулоза, ракови заболявания, напреднала бременност и др.

Обикновено лечението продължава до достигане на трайно подобрение на състоянието на болния и за това са необходими 2-3 години. При правилно проведено лечение, такова трайно подобрение настъпва при 40-50 % от хората с алергия, а положителни резултати се отбелязват в 75-95 % от случаите. 
Спецефечната хипосенсибилизация е най-популярна в Германия, Англия и Финландия, където тя представлява обичаен метод на лечение на алергичните заболявания.
Методът не се прилага при деца под 5 годишна възраст.

Източник: zaalergiite.com