боб

Бобът / фасулът е едногодишно пеперудоцветно растение от сем. бобови, чиито шушулковидни плодове и зърната в тях се употребяват за храна. 

Родината му е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб. 

Заради високия добив от едно растение и лесното му отглеждане се разпространява до края на 16 век в цяла Европа и европейските колонии в Африка.

Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на чушки (плодът на бобовите е чушка или боб) с бъбрековидни семена. 

Плодът се образува от два плодолиста, между които има жилава ципеста преграда, на която са закрепени семената (характерно за кръстоцветните растения). 

Известни са над 200 вида фасул, като разликите между сортовете са във вида на чушката , цвета и вкусовите качества на семената. 

Листата на фасула се състоят от по три по-малки листчета. 

Те са разположени спираловидно по стъблото. 

Цветовете са дребни, събрани по няколко заедно, бели, розови или виолетови. 

Семената на фасула (бобените зърна) имат най-разнообразна форма и цвят. 

Те биват бъбрековидни или кръгли; оцветени са в бяло, жълто, зеленикаво, черно, пъстро.

Начин на отглеждане

Бобовите семена се засяват в началото на пролетта, като е важно да не се заравят на голяма дълбочина, поради начинът по който бобовото стъбло пониква от почвата. 

До началото-средата на лятото е зелен, а после узрява и е готов за прибиране. 

Необходимо е след като е обран от шушулките да се остави известно време на слънце или на сухо и проветливо място за няколко дни, за да се запази и през зимата.

Хранителни ползи

Бобът има изключително висока хранителна стойност (приблизителни стойности): белтъчини — 23,3%; въглехидрати — 55,5%; вода — 11,2% и мазнини — 1,5%; съдържа витамини от групата В и витамин С. 

По корените се развиват голям брой грудки, където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на боба.