Киселинно-алкален баланс

Нашата кръв е слабо алкална и тялото полага всички усилия, за да поддържа тази алкалност на постоянно ниво. За тази цел ние обикновено разполагаме с достатъчен резерв от алкални полезни минерали. Болшинството от храните ни осигуряват тези минерали. Балансът от тези минерали в конкретните храни може да бъде или киселинен, или алкален. Минералните соли са съставени от киселинната група (анион) от типа на хлорид и фосфат, и алкалната група (катион), преди всичко, метални йони от типа на натрий, калций, магнезий и калий. Ако една от тези групи е по-силна, баланса на солите се оказва или киселинен, или алкален.

В растенията строго алкалните метални йони обикновено се свързват със слаби органични киселини. Може да се получи излишък на органични киселини, които не са свързани с катиони и това прави растението кисело на вкус, каквито са например плодовете. В тялото обаче те освобождават органичните киселини, по същия начин, както са ограничили металните йони от окисление. Накрая това води до алкален остатък. Затова казваме, че плодовете и зеленчуците са алкализиращи или алкално-формиращи.

Животинската тъкан, от друга страна, съдържа висок процент от силно киселинната фосфорна киселина, свързана с умерено алкални протеини и други биохимикали. Органичните съединения в храните от животински произход ще бъдат окислени и ще остане силен киселинен остатък.

На тази база можем да класифицираме нашите храни като алкално- или киселинно-формиращи.

Алкално-формиращи храни: покълнали семена, плодове, зеленчуци и техните сокове, бадеми, болшинството от бобовите растения, кората на картофите, бананите, просото, елдата и кафявия ориз.

Киселинно-формиращи храни: месо, риба, яйца, сирене, кашкавал, болшинството от зърната и ядките (съдържащи много фосфорна киселина) и вътрешността на картофите.

Неутрални храни: рафинирана захар и скорбяла, мазнини и олио.

За да поддържаме нужният алкален резерв на тялото, ние можем да ядем приблизително четири пъти дневно алкално-формиращи храни, комбинирани с киселинно-формиращи, например 80% алкални и 20% кисели храни. Има много таблици за храните, на които е указано количеството на киселинните и алкални еквиваленти в различните хранителни продукти. Обаче те са фактически безполезни, тъй като някои хранителни продукти изменят своите стойности в тялото поради метаболични проблеми.

Захарта, която е неутрална, и плодовете, които са алкални, стават киселинно-формиращи в чувствителни организми заради образуването на млечна киселина. Същото е в сила и спрямо продуктите, към които сме алергични. От друга страна, обичайното консумиране на месо може да доведе до състояние на свръх-алкализация, както е обяснено по-долу, заради забавяне на метаболизма и създаване на дефицит от метаболични киселини.

В същото време, семената са алкални, ако са покълнали или прясно ферментирали, при обработка минералите не са достъпни, тъй като остават свързани и след това могат да бъдат киселинно-формиращи. Храната дори може да се изменя, ако е неправилно комбинирана с други храни и дори ако сме емоционално разстроени.

Всичко това противоречи на нашите очаквания за балансирано киселинно-алкално хранене, използвайки таблиците за храните. Освен това в тези таблици е указано съдържание на минерали, което е силно вариращо в зависимост от почвите, условията на съхранение, технологията за производство и начина на приготвяне на храните. Затова единственият надежден начин, е да наблюдавате своето тяло, вашата чувствителност на кожата, тенденции към възпаления, алергични реакции и ако е възможно да проверявате киселинността на вашата урина и слюнка.

Киселинни проблеми

Основната причина тялото да стане твърде киселинно е свръхпроизводството на млечна киселина поради:

1. Неефективен метаболизъм
2. Стрес от типа на алергични храни, химична чувствителност или емоционални разстройства
3. Консумация на твърде много сладки храни
4. Киселинно натрупване след консумация на плодове
5. Напрегната мускулна активност
6. Проблеми с кандида

Хроничната повишена киселинност е причина за постоянната загуба на полезните минерали, които са необходими за неутрализиране на киселинния излишък. Това прави тялото свръхчувствително към болки, външни влияния и метаболизмът му става неефективен. Голямото количество киселини принуждава тялото да освобождава много хистамин. Това е причината за киселинността и увеличаването на възпаленията и алергиите, за повишената чувствителност на кожата към ухапвания от насекоми и други дразнители. Много голям брой дегенеративни заболявания се свързват с хронични възпаления.

Повишената киселинност- от една страна, е причина, а от друга- резултат от слабия метаболизъм на кръвната захар, както е при диабета и хипогликемията. Обикновено глюкозата се окислява до неутрален въглероден диоксид и вода, като в същото време в тези киселинни условия тя се натрупва. Повишената киселинност е причина за болки, особено видни при артрита и ревматизма.

Ако алкалният резерв е малък, за неутрализиране на тези киселини ще бъде мобилизиран калцият от костите и това ще стане причина за тяхното омекване (остеопороза), а тъканите и органите ще се калцират. Освен това, туморите растат, само ако заобикалящите ги тъкани са твърде киселинни.

Вследствие на това непълно окисляване, захарта и плодовете стават силно киселинно-формиращи в тела с минерален дефицит. Подобно е и с лактозата. Ако тя не може да бъде използванa по предназначение се образува много млечна киселина, която причинява натрупване на слуз, а също и болки.

Други хранителни продукти от рода на рафинирана скорбяла и пшенични изделия често образуват слуз и киселини, вследствие слабото окисление. Също, неправилно комбинираните храни и емоционалните разстройства могат да заставят алкално-формиращи продукти да се превърнат в киселинно-формиращи. По същество, това ни показва порочния кръг, в който много болни хора се въртят.

Тъй като на храните им липсват достатъчно алкализиращи минерали, метаболизмът става неефективен и органичните киселини започват да се натрупват в организма. Тези киселини изискват допълнителен алкален резерв за неутрализация и принуждават метаболизма да стане дори още по-неадекватен. Това от своя страна произвежда повече киселини и т.н.

Алкализиране на тялото

Най-силно алкализиращи храни са: пресни зелени растителни сокове и растителен бульон, например бульон от картофени обелки. Хората, които са свръхкиселинни, ще станат още по-киселинни с ябълков оцет и други плодови киселини. Обаче, ако се разтвари доломит или прах от яйчни черупки в оцета или сока от лимона, това ще ги неутрализира и превърне в едно много добро алкализиращо средство. Алтернативно може да се използва сода за хляб или калиев бикарбонат за неутрализиране на плодовите сокове и алкализиране на тялото. От друга страна, за тези, които са с високо кръвно налягане и нечувствителна кожа, киселите плодове и техните сокове са превъзходни.

Киселинността на тялото може да се увеличи при използването на големи количества витамин С във фромата на аскорбинова киселина. Това може да доведе до възпаления, увеличаване на болките и до други проблеми при чувствителните хора (от типа свръхкиселинен/ нисък калций). Затова е желателно да се използва неутрален натриев или калциев аскорбат или да се неутрализира аскорбиновата киселина с някакъв алкализатор.

Ако вие сте твърде алкални, то използвайте аскорбиновата киселина без да я неутрализирате или само частично, например с калиев бикарбонат, мляко от магнезия или магнезиев окис, за да разтворите калциевите депа и каменните образувания. По време на остра алергична реакция е желателно много бърза алкализация на тялото. Вземайте няколко пъти на ден по 1 чаена лъжичка сода бикарбонат с много вода, най-добре преди закуска или по време на реакцията.

Обаче трябва да отбележим, че и най-доброто алкализиращо средство не може да донесе продължително подобряване, ако вие продължавате да консумирате храната, към която сте алергични или чувствителни, или много сладки храни и кисели плодове.

Твърде алкално тяло

При нечувствителното тяло метаболизмът е твърде алкален. “Нечувствително“ означава, че нивото на хистамин е ниско, кожата е нечувствителна към дразнители, болките и възпаленията са потиснати, емоционалните реакции са слаби. Това се случва обикновено при възрастните хора поради недостиг на калий, калциеви натрупвания, артритни деформации и бъбречни камъни. Това може също така да е вследствие на слаб черен дроб или силна месна диета. Обикновено урината е образувана като краен продукт на метаболизма на белтъците, но за това се изисква допълнително енергия и определени ензими, които са в съкратена доставка от слабия черен дроб.

Вместо това се увеличава количеството на образуваните амониевите соли, които правят тялото твърде алкално. При такива състояния е добре да се приемат много кисели плодове, аскорбинова киселина и ябълков оцет.

Регулиране киселинността на тялото

Тялото се опитва да държи постоянно киселинността на кръвта в много тесни граници между pH 7.35 и pH 7.45. Това е ниска алкалност. “pH” е мярка за киселинността и показва концентрацията на водородния йон в течностите. рH1 показва най-високата киселинност, а рH14 най-високата алкалност, рH7 е неутрален.

В млада възраст нашият организъм често е твърде бърз, произвежда твърде много киселини и тялото хронологично се установява свръхкиселинно. По-късно в живота, с намаляване на мускулната дейност и виталност, метаболичните киселини вече са образувани, калия е изчезнал от клетките и метаболизмът става вял и бавен. По този начин организмът често хронологично се установява твърде алкален. Ако кръвта е твърде киселинна то това се нарича ацидоза, а когато е твърде алкална - алкалоза.

С отделянето на урината или на голямо количество киселини, или на голямо количество основи, организмът се опитва да поддържа нормалното pH ниво. Освен това, начинът на дишане може да бъде променен: увеличения обем на дишане прави кръвта по-основна, отделяйки повече въглероден диоксид във въздуха. Намаленият обем на дишане, от друга страна, увеличава нивото на въглероден диоксид в кръвта и така създава големи количества киселини. Балансът в кръвта между въглеродния диоксид и натриевия бикарбонат, е главната “буферна система”, която държи pH постоянно.

При ефективен метаболизъм pH на урината зависи преди всичко от правилната, балансирана алкално-киселинна диета. Диетата с високо киселинно-формиращи хранителни продукти естествено произвежда кисела урина. Това не е опасно, но е индикатор, че диетата не е балансирана и с времето може да доведе до изчерпване на алкалните резерви на тялото.

Ако урината е винаги много алкална, това може да доведе до формиране на камъни в пикочния тракт и може да бъде индикатор за недостиг на метаболически киселини за производство на енергия. Възрастните, които ядат трудносмилаема месна храна често са твърде алкални, а в същото време младите вегетарианци обикновено използват прекалено много сладки храни и това ги прави твърде киселинни.

Нормалната смесена диета от 80% алкализиращи и 20% киселинни храни трябва да отчете леко киселинна урина сутрин с pH 6.4, ако метаболизмът е разумно ефективен. Урината, образувана след хранене, разбира се, е слабо алкална в резултат на производството на стомашни киселини.

Алкализиране с калций и магнезий

Ако искате да алкализирате тялото бързо, поради настинка или болка, тогава е желателно да вземете ½ ч.л сода за хляб с вода преди няколко хранения. Пийте много течности след това. При ниски натриеви диети вместо него използвайте калиев бикарбонат или мляко от магнезия. За да получите голямо количество калций или магнезий и в същото време да алкализирате тялото, разтворете прах от доломит в сока на лимон или оцет. В тялото органичната киселина се конвертира в енергия, а многото минерални остатъци алкализират тялото.

Разтворете в буркан няколко супени лъжици финна прах от доломит заедно със стъклена чаша оцет. Можете да го разклащате, за да ускорите реакцията. Пийте до 50 мл от тази филтрирана течност ежедневно или преди едно хранене, или разделено преди две хранения, по-добре разтворено с вода или друга течност. Това доставя приблизително 500 mg калций и 300 mg магнезий. В деня, преди този разтвор да се изчерпа направете нова смес от доломит и оцет.

Можете да използвате ябълков оцет, за предпочитане органичен, но също и белият оцет е подходящ за тази цел. Също можете да изпoлзвате и сок от лимон. Доломитът набавя калций и магнезий в желаното съотношение 2:1. Обаче, ако вие обикновено използвате магнезиев хлорид и ви е нужен само калций, то тогава вместо това можете да използвате прах от счукани яйчни черупки, 50 мл от неутрализирания оцет ще донесе приблизително към 800 mg калций на тялото.

Автор: Walter Last

Източник: nanocom-bg.com