Какво знаем за лободата?

Лободата е едно от най-древните подобни растения, познато на хората и преди хилядолетия са й отдавали заслуженото, като много полезен дар от природата.

В наши дни малко хора отглежда лобода, за да я търгуват на пазара, защото растението е изключително фино и няма голяма трайност. Малко след като се откъсне, вече е негодно за употреба. Но това не пречи на любители градинари да отглеждат в собствения си двор лобода, както за храна, така и за декоративна градинска украса.

Лободата е от голямото ботаническо семейство Лободови (Chenopodiaseae), в което влизат 100 рода с 1500 вида. Лободата (Atriplex, англ: saltbush, orache, orach) е род едногодишни треви и полухрасти от сем. Лободови. Около 230 вида в виреят в умерените области, в България - 7 вида. Градинската лобода се култивира като зеленчуково (заради листата) или декоративно растение.

Има само две разновидности на градинската лобода, които представляват интерес - зелената и жълтата, защото много други разновидности също се използват, но само като декоративни растения. Градинската лобода (Atriplex hortense) е известна още като сладка трева и щир, а от своя страна Дивата лобода (D.roseum) е позната като куча лобода, чувен, огничав бурен. От дивата лобода се консумират само корените.

Градинската лобода (Atriplex hortensis) е едногодишно растение. Този зеленолистен зеленчук с леко лилави оттенъци има право стъбло, разклонено и високо до 2 м. Листата са триъгълни, целокрайни или със слабо назъбени краища, различни по краска - жълтозелени, зелени, червени, пъстри. Най-често за храна се използват листата на младите разклонения, а понякога и върховете на стъблото и разклоненията. Използват се, както спаначените листа.

Как се отглежда лобода

Градинската лобода може да се отгледа съвсем лесно - тя не е претенциозно растение и отглеждането и не представлява трудност дори за начинаещи градинари. Отглежда се чрез директно засяване на открито, възможно по-рано през пролетта, на етапи - през 10-15 дни, до настъпването на сухо и горещо време. Засяването на лободата може да се продължи до лятото - през юли-август. Задължително семената се засяват още в ранна пролет, през март, без да се отглежда предварително разсад. Лободата предпочита богато торена, лека и влагоемна почва. Има нужда първо от накопаване и заравняване на повърхността с помощта на градинско гребло, след което се оформят браздички, на около 30-40 см една от друга.

Може да се оформи и една единствена дълга браздичка край други зеленчукови култури. В такъв случай лободата ще изиграе и ролята на кулисен посев, който предпазва от вятър и от нахлуване на носените от него вредни насекоми. Стъблото на лободата, отглеждана на богати почви, достига и до 2 м височина. За 100 кв. метра са необходими 100-150 г семена. Когато растенията развият 3-4 листа, трябва да се проредят, така че на 10-15 см да остане по едно.

По-нататък грижите се състоят в редовно окопаване и поливане. Поливайте лободата, ако не вали, защото при засушаване бързо се развиват цветоносни стъбла вместо свежи листа. Градинската лобода може да приберете по по два начина - чрез отрязване на младите растения, когато достигнат височина 30-40 см, и чрез последователно откъсване на листата, като растенията се оставят да продължат растежа си.

Какво представлява лободата

Най-богатият източник на В-каротен са зеленолистните зеленчуци, като коприва, лапад, спанак, лобода и др. Тук природата е запазила тайната чрез маскиране на В-каротена от хлорофила. Градинската лобода е богата на много минерали и е добър източник на желязо, цинк, калций, магнезий, калий. 100 г листа от лобода съдържат 6.1 мг манган. Листата на лободата са богати на витамин С (93.6 мг %), на рутин (113 мг %), на белтъчни вещества и минерални соли.

Как да изберем и съхраненим лободата

Избирайте свежи листа на лобода, по които няма следи от увяхване или потъмняване. Лободата е много нетраен продукт, поради което търговците редовно го отбягват. Листата на лобода се съхраняват до 2-3 дни в хладилник, а ако искате да ги запазите за по-дълго време може да ги стерилизирате и замразите във фризер.

Какво кулинарно приложение има лободата

Когато искате да приготвите нещо с лобода, то листата трябва да са прясно откъснати. Почистени добре те могат да се консумират на свежа салата в съчетание с други зеленолистни зеленчуци и подправки. На практика с лобода могат да се приготвят всички ястия, които сме свикнали да готвим със спанак. От лобода се приготвят вкусни и полезни супи и чорби. Може да се сложи като гарнитура за месо или пък да се завият сарми, вместо листа от лапад или зелеви листа.

Ползи от лободата

Византийците описват градинската лобода, като студена и влажна, с омекотяващо на гърдите и гърлото действие. Гърците от хилядолетия знаят, че лободата овлажнява корема, помага при горещина на черния дроб, при жълтеница и при пърхот. В традиционната медицина лободата е известна като лечебно средство срещу някои стомашни заболявания. Има изразени бактерицидни свойства. В народната медицина лободата се използва като болкоуспокояващо, успокоително, а също така и противовъзпалително, отхрачващо, слабително и противоглистно и жлъчогонно средство.

Сок или настойка от листата на лободата се използва при кариеси. Още прародителите ни са знаели, че лободата е прекрасно средство против зъбобол и заболявания на венците. Използвали са я, за да направят зъбите си здрави, устойчиви, красиви и най-главното – бели. На малчуганите са давали семена от лобода профилактично против паразити.

При проблеми с черния дроб и далака се препоръчва приемането на настойка от семената по ¼ чаша, 4 пъти за 24 часа. Настойка от лобода се приема при кашлица, лекували са туберкулоза на белите дробове, възпалена жлъчка, язва на дванадесетопръстника, метеоризъм. От лобода се подобряват и се повлияват положително състояния на неврастения, истерия и силно, продължително главоболие. Някога лободата се е прилагала дори при паралич.