Емил Арабаджиев: Българският черен хайвер има международна слава

Емил Арабаджиев е бизнесмен, съосновател на един от най-разпознаваемите брандове - Aemillius.com за черен хайвер в страната и управител на Асоциацията на търговците на черен хайвер в България. Негови клиенти са посолства, чуждестранни представителства, елитни хотели и ресторанти. Българският хайвер се изнася за Япония, САЩ, Германия, Белгия, Италия, Канада. Черният хайвер се добива от есетрови риби, но всеки вид есетра има различни вкусови качества. Вижте какво още разказа той пред Лили Друмева-О'Райли и Дарик радио.

Какъв е вашият бекграунд и как се насочихте към производството на черен хайвер? Имате брат-близнак, с когото създадохте фирмата?

В продължение на 30 години се занимаваме с дизайн, произиводство и продажба на дрехи.

Опитът ни в маркетинга ни позволи да видим големия дефицит на пазара за черен хайвер в България и след продажба на фабриката създадохме първия в страната ни сайт - Aemillius.com за онлайн продажба на черен хайвер, в който предлагаме вече над 10 вида.

Какви са традициите в добиването на хайвер от река Дунав?

Традициите на риболова по реката са факт, но когато става въпрос за есетрови риби, те са забранени за естествен улов извън риболовния сезон и на практика ще запазим спомена, че Дунав е единствената река, в която е имало седем вида есетрови риби през 70-те години на миналия век, а днес си поръчваме черен хайвер от оналйн магазини.

Уловът на дунавска есетра е строго забранен и няма уважаващ себе си човек, който да посяга към кутията с контрабанден хайвер.

Вярно ли е, че български хайвер се преопакова и продава от световни марки?

Капациетът на есетровите стопанства в България е убедителен и от самото начало клиенти са им огромни международни компании, които го продават със свой бранд. Българският черен хайвер печели своята международна слава именно бладодарение на тези търговци.

За всеки потребител или гост в страната е предимство да си закупи тези слабо солени перли от България на 40% до 50% по-ниска цена от световната.

Преди време свързвахме черния хайвер предимно с Русия, а сега производството е иззето от Иран и Китай. Дайте подробности?

От 1813 г. руският императорски двор открива черния хайвер за света, като предлага начин да го съхранява и транспортира до съседни държави, включително Иран.

Така черният хайвер става символ на лукса и разкоша, а до наши дни стига легендата за водка с хайвер поради социалистическите отношения, които имаме с тях. Така Русия остава голям консуматор, а производството в Китай не учудва никой в днешни дни.

Колко вида хайвер има, какви са вкусовите характеристики?

Хайверът, както всички продукти, има различни видове с индивидуални характеристики. Така сибирската есетра (Аципенсер баери на латински), е най-разпространения вид. Има приятен маслен вкус, който масово се харесва. На цвят е тъмен от кафяв към сивочерен.

Руската есетра е с по-силен и убедителен вкус, а белугата е с уникален сив мраморен цвят, възхищава погледа с необикновено големи перли и с мек солен вкус.

Какъв е ритуалът при поднасяне и консумация на черен хайвер?

Всички страни, които свързваме с потреблението на черен хайвер, са си създали свои традиции. Например, руснаците си го поръчват с водка, явно защото  водката е незаобиколим фактор.

Във Франция го предлагат с шампанско, защото произвеждат шампанско и то се е превърнало в национален символ. На практика, хайверът по цял свят е известен с това, че е много вкусен и нашата българска култура повелява да го консумураме чист с лъжичка като сладолед, защото всяка храна или напитка ще променят вкуса му.

Какви са ползите от този най-натурален органичен продукт (витамини, аминокиселини)?

Дългият отговор тези, които се интересуват, ще го прочетат в интернет, а краткият е, че той е здравословно полезен и много вкусен.

Популярността му все пак се свързва с консумирането му в големи количества по различни празници и много по-малко, защото е здравословен. Нека го кажем така, 100 гр черен хайвер удължава живота с 3 дни.

Все още цената му е висока за българина, въпреки че ако я сравним с парите, които даваме за лекарства и добавки, не е чак толкова стряскаща?

В България за всеки продукт може да се каже, че е скъп, но клиенти има за всичко. Всеки производител начислява режийните и производствени разходи върху крайната цена на продукта, който предлага.

Есетрите се отглеждат 13 години, а белугата над 20 години, всеки може да се сети какво е правил преди толкова време и какво е преживял за това време, за да може днес да му сервираме желаната порция черен хайвер.

В цифри 50 гр хайвер от руска есетра е 145 лв с включен ДДС. На фона на една нощувка в хотел 5 звезди, която струва 420 лв, звучи доста приемливо.

Какви са целите на компанията в близко бъдеще? Казвате, че се опитвате да възпитавате вкус на българина към този специфичен продукт?

В близко и далечно бъдеще целите ни ще са да популяризираме този уникален български продукт на вътрешния пазар и все повече хора да го включат в менюто си по убеждение, че е вкусна и здравословна храна.

Възпитанието е осъзнаване и приемане на хайвера като полезна храна от всички и той да стане традиционно ястие, което присъства на трапезата по всяко време.

Вие сте основател и управител на Асоциацията на търговците на черен хайвер в България. Разкажете повече за нея?

През януари тази година направихме още една стъпка в правилната посока и регистрирахме браншова асоциация, която по подразбиране трябва да обедини интересите на всички търговци за постигане на общи цели, които сам никой от нас не може да постигне.

Като всяка асоциация, и тази на търговците на черен хайвер в България има свои цели. На първо място е борба с контрабандата на черен хайвер и създаване авторитет на търговците в този сектор чрез легитимирането им.

На второ място е създаване на култура на потребление, в което число влиза промяна на убеждението да не се търгува, а клиентите да не купуват нерегламентиран черен хайвер. Да се популяризира българският характер за консумиране на чист черен хайвер.

Всеки член има своето общество и място да сподели нужди. Те да бъдат чути и заедно да ги реализираме.

Източник: Darik Business Review