Царевицата - вкусна и полезна

Царевицата е вид житно растение, култивирано първоначално в Месоамерика (район в Северна Америка), а впоследствие и в цяла Америка (Северна и Южна). Тя започва да се отглежда в Европа през XVI век в периода на т.нар. "велики географски открития", а чак след още стотина години се появява в Индия и Китай.

Най-често срещаните видове при царевицата са следните:

• сладка или "зелена" царевица
• царевица тип "дент"
• царевица тип "флинт"
• восъчна царевица
• пуканкова царевица
• индианска царевица
• брашнена царевица

Сладка или "зелена" царевица - тя се консумира сурова, консервирана или замразена. 

Отглеждат се различни нейни разновидности. Обикновено се асоциира с определени видове (Zea saccharata или Zea rugosa), подвидове (Zea mays rugosa) или специфична мутация на царевицата тип "Дент". 

Отличава се с високото захарно съдържание на ядките в млечния етап, в който те са годни за консумация.

Царевица тип "дент" - нарича се още "полска" царевица. 

Това е вид, чиито ядки съдържат твърда и мека скорбяла и с узряването се оформят във формата на зъб.

Основна култура, използвана за човешка и животинска храна, както и в промишлени продукти. Това е единственият вид, използван при производството на царевична скорбяла.

Царевица тип "флинт" - тя е вид царевица с твърди, ръбести, закръглени или къси и плоски семена с мек нишестен ендосперм изцяло обгърнат от твърд външен слой. 

Идентична е на предходната и се използва за същите цели. По-голяма част от нея се отглежда в Южна Америка.

Восъчна царевица е царевица със зърна, които при разрязване наподобяват восък и които съдържат скорбяла само с разклонена верига. Восъчната царевична скорбяла съдържа над 99% амилопектин, докато обикновената царевица - 72-76% амилопектин и 24-28% амилоза. Амилопектинът е скорбяла с разклонена верига с високо молекулярно тегло, докато амилозата е скорбяла с по-малка неразклонена или линейна верига. Восъчната царевица се обработва чрез мокро смилане, за да се получи восъчна царевична скорбяла, която впоследствие бавно си възвръща кристалната форма. Отглежда се, за да покрие нуждите от специална скорбяла за втвърдяване на храните и по-специално онези храни, които са подложени на големи температурни промени при преработката си.

Попкорн (пуканкова) е вид царевица (Zea mays everta) с малки гнезда и малки заострени или кръгли зърна и много твърд ендосперм, които при излагане на по-висока температура се разпукват при изтласкването на съдържимата влага и образуват бяла нишестена маса, надхвърляща няколко пъти големината на първичната ядка.

Индианска царевица - среща се с бели, червени, пурпурни, кафяви или цветни зърна. Оригиналната царевица, отглеждана от индианците, известна с научното име Zea mays. Използва се често за украса по време на празниците по прибиране на реколтата и на Вси Светии.

Брашнена царевица, също позната като "сладка" или "индианска" царевица. Формата на зърната й е еднаква с тази на царевицата тип "флинт", като е изградена почти изцяло от мека скорбяла. Научното й име е Zea mays amylacea. В САЩ се отглеждат малки количества синя брашнена царевица за царевични питки, чипс и печени продукти. В Южна Америка тази царевица се отглежда в разнообразни цветове и се използва в производството на храни и бира.

Хранителен състав на царевицата 

*Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 г храна

• Бяла сладка царевица, варена:

70% вода

108 ккал

3.3 г белтъчини

1.3 г мазнини

25.1 въглехидрати

4.1 захари

• Жълта сладка царевица, варена:

70% вода

108 ккал

3.3 г белтъчини

1.3 г мазнини

25.1 въглехидрати

3.2 захари

• Царевицата е добър източник на витамините В1 и В9.
• Внася в организма най-вече минералите: фосфор и магнезий.

Ползван източник: wikipedia.org и bb-team.org

Снимки: freeimages.com