Подправки и билки, които може да отгледаме у дома (3 част)

Естрагонът е многогодишно растение. В Европа са разпространени главно два негови подвида - френски и руски. Френският естрагон (който е разпространен и в България) не може да се отглежда от семена, а само чрез разделяне на коренището на растението. Руският има по-слаб аромат и се отглежда от семена. Като подправка се употребяват връхните стъблени части заедно с листата и цветовете. Маслото се прилага в промишлеността, както и за приготвяне на естрагонов оцет.

Естрагонът е една от най-важните съставки на европейската кухня. Клончетата служат за ароматизиране на разнообразни ястия, салати, фини сосове и за приготвяне на лекарства.

Изключително подходящ е за приготвянето на някои видове рибни ястия, както и на ястия с яйца, особено омлети. Може да се използва за подправяне на салати и ястия с ориз, за подсилване на вкуса на сиренето и на месото. Естрагон може да се прибави и към задушени зеленчуци в масло, особено сполучлива е комбинацията с картофи. 

Характерен е също и за средиземноморската кухня, където придава характерен вкус и аромат на пастата. Влиза в състава и на някои сосове като прочутия беарнез.
В народната медицина се използва като диуретично средство.

Сминдухът e едногодишно растение, което достига на височина до 50 см. Стритите семена предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата и действат апетитовъзбуждащо. Те са и добри антисептици.

Сминдухът се използва широко в нашата кухня. От семената и стеблата му се приготвя шарена сол. В пресни и консервирани ястия от месо и зеленчуци се комбинира с чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен и черен пипер. Клонките сминдух се варят заедно с основните продукти – например боб.

Семената действат добре на обмяната на веществата, спират кръвоизливи от вътрешните органи и служат като жлъчегонно средство. В народната медицина сминдухът се използва при кашлица, диария, като слабително и полово възбуждащо средство. Външно се прилага под формата на лапи при гнойни рани, циреи, отоци при ревматизъм, подагра, екзема.

Чубрицата е род от около 30 вида едногодишни или многогодишни тревисти растения и малки храсти, които достигат до височина 15-50 см. Използва се надземната част, набрана преди, по време или след цъфтежа. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и леко лют вкус. Тя намира широко приложение в българската кухня за ароматизиране на всички трудносмилаеми храни като боб, леща, зелен фасул, грах. Прибавя се и в ястия от агнешко и овче месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), във водата, в която се варят риба или мекотели. 

Тя е основната съставка на шарената сол, като най-често се смесва със сол, червен пипер, черен пипер и сминдух. Комбинира се добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, сминдух. Неподходяща е комбинацията с риган и майорана, понеже ароматите им са много близки. В народната медицина се използва при високо артериално налягане. Стимулира дейността на стомаха и червата, има спазмолитичен ефект и благотворно действие при метеоризъм. Използва се за лечение и на някои бъбречни, чернодробни и жлъчни заболявания.