Имунната система - щит срещу вирусни инфекции

От простуда няма спасение - не помагат нито лекарства, нито ваксини. Единствената сила, която може да й противодейства е имунната защита. Ако искаме да се предпазим от вирусни инфекции, трябва да хвърлим усилия именно в тази посока: да заздравим организма си и да стимулираме дейността на имунната система.

Драскане в гърлото, хрема, дразнеща кашлица? За пореден път сте станали жертва на познат болестотворен причинител. ''Организмът не изгражда постоянен имунитет към простудните вируси'' - казва проф. Матиас Щол от клиниката по имунология и ревматология към Висшето медицинско училище в Хановър. ''Човек може непрекъснато да се заразява с едни и същи болестотворни причинители''. Към това се добавя тяхното многообразие: ''Познати са над 200 различни вируси, които могат да предизвикват простудно заболяване'' - обяснява проф. Щол. ''Затова е безсмислено простудата да се лекува с медикаменти или да се опитваме да я предотвратим с ваксина.''
Възрастните боледуват средно два до пет пъти на година, децата по-често. И са принудени да минат през пълния цикъл на болестта. ''Медикаментите не са в състояние да скъсят болестния период'' - казва аптекарят от Гьотинген, Кристиан Мюлер. ''Но те могат да успокоят неприятните симптоми като болки в гърлото, запушен нос или кашлица, както и да предотвратят усложненията.'' Професор Роланд Ласциг, директор на университетската УНГ - клиника във Фрайбург и президент на Немското УНГ - дружество, твърди, че ''без адекватно лечение болният е застрашен например от бактериална инфекция на синусите или на средното ухо.'' Колкото и неприятно да е едно простудно заболяване, то има своите добри страни: ''Постоянният контакт с безобидни ринитни вируси тренира имунната система и я подготвя за сблъсъка с опасните болестотворни причинители'' - обяснява имунологът Щол. ''Освен това предотвратява възникването на тежка симптоматика, предизвикана от банални инфекции. ''Друг позитивен страничен ефект е по-ниската алергенна реактивност: ако имунната система е влизала в контакт с микроорганизми от всякакъв вид, е по-малко вероятно тя да реагира свръхчувствително при контакт с животински косми или цветни полени. Според изследванията децата, израснали в бедна на микроби среда, са с повишен алергичен риск в по-късни години.

Балансът на имунната система

В битката с болестотворните причинители имунната система се стреми към определен баланс, свързан с реактивност, която е оптимална, т.е нито прекалено силна, нито прекалено слаба. Ако имунната защита е слаба, тя е неефективна спрямо блестотворните причинители, болестният период е по-дълъг, организмът отслабва и опасността от усложнения се увеличава. ''Хората с прекалено голяма имунна реактивност от сруга страна страдат от много по-тежки симптоми дори при обикновена простуда - например силно подута носна лигавица, възпаление на синусите, постоянен кашличен рефлекс'' - казва проф. Юол. ''Тяхната имунна система работи по-скоро като брадва, отколкото като фино настроен механизъм''. Еднадобре функционираща имунна защита се справя с инфекциите бързо, ефикасно и без забележими болестни симптоми.''Засегнатите често пъти дори не забелязват, че в организма им протича възпалителен процес'' - казва проф. Щол.

Простудна инфекция или вирусен грип?

Симптомите при простудни заболявания са различни от тези при вирусен грип. Ако става въпрос за изтински грип (инфлуенца), дори перфектно функционираща имунна система не е в състояние да ви предпази от тежки симптоми. ''Оплакванията започват внезапно със силно изразено усещане за отпадналост, висока температура, болка в главата и мускулите'' - обяснява мюнхенският специалист по обща медицина и експерт по ваксините, д-р Николаус Фрювайн. ''Хремата се среща по-скоро рядко при грип, за сметка на това често се наблюдава силна кашлица.''

Предпазва ли грипната ваксина?

Сезонното ваксиниране срещу грип действа преди всичко срещу познати вече вирусни щамове, които провокират обичайни грипни варианти. То не предлага защита срещу появилите се нови щамове и по-редки варианти на болестта, но като цяло намалява рисковете от заболяване.
Препоръчва се преди всичко за хора над 60-годишна възраст, за хронично болните, както и за хората с отслабен имунитет (например подложени на постоянен стрес, прекарали продължително заболяване) или изложените на професионален риск. Поради постоянната изменчивост на грипните вируси се налага ваксината да бъде осъвременявана всяка година. Най-ефективно е поставянето й да бъде направено през есента. 10 до 14 дни след ваксинирането организмът изгражда необходимите антитела.
Често пъти след грипната следва бактериална инфекция, която може да доведе до сериозни усложнения като бронхит, бронхопневмония, бъбречна инфекция, дори ставни и сърдечни оплаквания, които са особено опасни за хора с отслабен имунитет и могат да се окажат животозастрашаващи за хората от тетата възраст. В някои случаи ваксината се препоръчва също за бременни жени и деца.

Има ли лечение?

При вирусен грип са показани медикаментите, които спират разпространението на болестотворните причинители. Също за овладяване на някои от по-тежките симптоми като температура над 39 градуса или тежка кашлица. Срещу вторична бактериална инфекция помагат антибиотици, които често пъти биват приемани ненужно или преждевременно но като презастраховка. Срещу вирусите обаче те нямат никакво действие, а обременяват организма и отслабват имунитета в момент, в който основната му задача е да се справи с вирусното нашествие.
В този случай най-разумно е да се избягва всичко, което би могло да отслаби защитните сили на организма. ''Много хора се докарват до там, че да бъдат чувствителни към най-банални инфекции'' - казва имунологът Щол. ''Тютюнопушенето и сухият въздух в претоплените помещения например увреждат лигавиците на носната и устната кухини. Изсъхвайки, те снижават имунитета си и стават податливи към атаките на болестотворни причинители.''
За предпазване от инфекции Матиас Щол съветва през зимата аъщо да се излиза често навън, както и редовно да се проветряват затворените помещения. ''За да се поддържат лигавиците влажни, трябва да се пият много течности'' - подчертава той. ''Пастилите за смучене допълнително стимулират производството на слюнка. ''Аптекарят Кристиан Мюлер добавя: ''Богатото на витамини хранене, достатъчното количество сън, контрастните душове и посещение на сауна също подсилват имунната система.'' При започване сезона на простудите специалистите препоръчват превантивен курс на лечение с растителни имуностимулатори и мултивитаминни препарати.

Инфекции поради липса на витамин D?

Важен фактор при укрепването на имунната система е достатъчното обезпечаване с витамините C, E и провитамин А.''През зимата в човешкия организъм се наблюдава също така липса на витамин D, който се образува в кожата под действието на слъневата светлина.'' - казва Щол. Най-новите проучвания показват, че това е пряко свързано с разпространението на вирусни инфекции през есенно-зимния сезон. Според едно американско изследване хората с липса на витамин Д3 боледуват по-тежко и три пъти по-често от инфекции на дихателните пътища. ''В тъмните месеци на годината е разумно да се приема препарат с витамин Д'' - е на мнение проф. Щол.
Имунологът съветва също в периода на простудните заболявания човек да се движи сред хора, а не да се изолира в стерилна среда. ''Лична хигиена при всички положения трябва да се спазва'' - подчертава той. '' Вирусите се пренасят преди всичко чрез ръцете. Затова те трябва често да се мият и по възможност да се изтриват в кърпи за еднократна употреба.'' Неговият съвет към всички, които вече са болни е: ''Кихайте и кашляйте не в дланта си, а по-скоро в ръкава или е най-добре в хартиена носна кърпа.''

Който е физически активен, по-рядко страда от простуда

Това показва публикувано в British Journal of Sports Medicine изследване. Взелите в него участие 1002 възрастни упражнявали спортна дейност с различна честота. Тези от тях, които се движели 5 пъти или по-често седмично минимум по 20 минути, така че да ускорят дишането си и се изпотят, след 12 седмици показали по-добър здравословен статус. Те страдали 2 пъти по-малко от простудни заболявания в сравнение с участниците, които спортували само 1 път седмично. При тях били отчетени средно 4,9 дни с кашлица и хрема, докато при по-малко активните същите били 8,6 дни. При това наблюдаваните симптоми били по-слабо изразени при по-добре тренираните.

Източник: framar.bg