Антиоксидантите – пазителите на здравето

До средата на миналия век хората на Земята живееха относително спокойно, дори пасторално, приемайки като естествена даденост зачатието, раждането, здравето, болестите и дори смъртта...

Нещата придобиха неочакван обрат с откриването на т.нар. свободни радикали, за което през 1956 г. двама изследователи – руснакът Н. Н. Семьонов и англичанинът С. Н. Хиншелууд, получиха Нобелова награда. За около половин столетие човечеството успя да узнае, че свободните радикали са основната причина за стареенето и повечето от болестите, които преждевременно прекратяват престоя ни на този свят.

Това са нестабилни и изключително агресивни молекули, които се образуват както в хода на „нормалните” химически процеси в организма, така и под въздействието на редица външни фактори – замърсена екологична среда (вода, въздух, храна), ултравиолетови лъчи, лекарствени средства, тютюнопушене, стрес и т.н.

Смята се, че само за един ден в хода на естествените жизнени процеси във всяка клетка се образуват около един трилион свободни радикала! Около 20 милиарда от тях успяват да се „измъкнат” от клетъчните бариери и с неистово настървение, като свирепи акули, атакуват здравите клетки на организма. При високи нива на хормоните на стреса адреналин и кортизол те предизвикват драстично влошаване на храненето и дишането на клетките, което също води до образуване на тези „дефектни” молекули. Всяка изпушена цигара осигурява на белия дроб и неговия собственик десет хиляди билиона свободни радикали!

За своя „живот” с продължителност части от секундата тези дяволски творения успяват да нанесат непоправими щети – „повреждат” липидни и белтъчини молекули, които изпълняват различни жизненоважни функции в човешкия организъм, както и молекулите на ДНК, носители на неговата наследствена информация. В резултат следващите поколения клетки са „дефектни” – по-малко жизнени и с по-малко капацитивни възможности. В допълнение – свободните радикали разрушават основни клетъчни структури, например митохондриите, които произвеждат около 95% от необходимата на организма енергия.

Описаните негативни въздействия на свободните радикали се обединяват под общото наименование „оксидативен стрес”. Счита се, че той е в основата на редица дегенеративни промени и широк кръг заболявания – сърдечно-съдови, имунни, онкологични, преждевременно стареене на организма и т.н. При заболяване от диабет производството на свободни радикали нараства двойно.

Ефективна защита срещу губителното действие на хищните молекули – свободните радикали, предизвикващи хаос в удивителното със своето съвършенство творение – човешкия организъм, представляват антиоксидантите. Част от тях, най-ефективните по гениална презумпция на природата, се произвеждат от човешкия организъм (ендогенните антиоксиданти глутатион, коензим Q10 и др.), а други следва да се осигурят с храната – витамините А, С, Е, полифенолите, минералните вещества и т.н.

На първа линия на защитата на организма от атаката на свободните радикали (на футболна терминология – като централни защитници) стоят ендогенните антиоксиданти.

Глутатион
Това е най-мощният антиоксидант, който се произвежда от всяка клетка на човешкия организъм. Състои се от три аминокиселини – цистеин, глутаминова киселина и глицин, и играе изключително важна роля в неговата отбранителна система. Противопоставя се на разрушителното действие на свободните радикали, участва в извеждането на токсичните вещества от организма, възстановява активната форма на изключително важния витамин С, укрепва имунната система, участва в синтеза на белтъците и активацията на редица ензими и т.н.

Смята се, че нивото на глутатион в клетките определя колко дълго ще живеем. За съжаление след 20-годишна възраст синтезът на този свръхважен пептид в организма намалява годишно с 1%. При спадане на неговото нормално съдържание с 30% (т.е. приблизително на 50-годишна възраст) клетките постепенно престават да функционират нормално. Оралното му приложение е безсмислено, тъй като в храносмилателния тракт той се разпада на съставящите го аминокиселини.

Досега големите фармацевтични гиганти инвестираха безрезултатно над половин милиард долара в търсене на препарат, способен да увеличи производството на глутатион в клетките. Тъй като ефективността на останалите антиоксиданти, изграждащи защитата на организма, зависи от нивото на глутатион, на същия единодушно е присъдено почетното звание „главен антиоксидант”.

Коензим Q10
Нарича се още убихинон (от латински – „вездесъщ”). Съдържа се във всички живи клетки и играе важна роля в инактивацията на вредното въздействие на свободните радикали, както и в клетъчната енергетика, нормализира работата на сърдечно-съдовата система и високото кръвно налягане, забавя процесите на стареене и т.н. Счита се, че понижението на функционалните възможности на сърцето и други органи и системи на организма е свързано с намаление на количеството на коензим Q10.

Установено е, че на 60-годишна възраст неговото съдържание в сърцето намалява с 50%. За разработването на теорията за действието на коензим Q10 в човешкия организъм през 1978 г. американският учен Питър Митчел беше удостоен с Нобелова награда. Има сериозни основания да се смята, че този антиоксидант ще изиграе ключова роля в борбата със затлъстяването и придобиването на стройна и привлекателна фигура – доказано е, че той в значителна степен активизира метаболизирането на мазнините, което води до решително намаление на излишните килограми. Източници на коензим Q10 са херингата, пъстървата, говеждото месо, броколито, спанакът, фъстъците, маслото от гроздови семки, зехтинът и др.

Източник: health.bg